БСП стои в ляво и няма как да е балансьор без да обърне везните

„Длъжни сме да предложим различен подход. Продължаваме да смятаме, че изборите не са добро решение и трябва да работим за формиране на една разумна и пробългарска изпълнителна власт. Имаме смелостта да се опитаме да сме проводник на един такъв диалог и балансьор в тази сложна ситуация.“

Думите принадлежат на Атанас Зафиров, временен председател на БСП. И са още едно доказателство, че столетницата търси нов облик, с който да продължи да бъде фактор в обществения живот на страната.

Но как става това, когато от седем години си в постоянен спад, а на последните парламентарни избори имаш 7,06%? Отлепването от дъното на седемте процента няма да е лесно, предупреди Сергей Станишев, бивш председател на партията.

Първата работа на новото ръководство на БСП след оставката на Корнелия Нинова бе да обяви две неща – „заравя томахавките“ и кани всички, напуснали БСП на събора на Бузлуджа и прекратява войната с президента Румен Радев. Сега обяви и, че иска столетницата да поеме нова роля – на балансьор.

Но има пречка пред тези иначе добри намерения и тя е съществена –  това е идеологията.

Балансьорът обикновено е по средата, няма как да е в ляво или в дясно, защото неминуемо ще наклони везните. Партиите са живи организми, но това не означава, че копират напълно човека, който достигнал патриаршеска възраст, от позицията на своя жизнен опит може да дава мъдри съвети в сложни ситуации. Ако БСП притежаваше тази мъдрост, би ли се сринала до 7%?! Обикновено за ДПС се казва, че е партия – балансьор. Но това важеше за времената, когато Движението  традиционно заемаше трето място и подаваше ръце ту към левицата, ту към десницата.

Днес ДПС е втора политическа сила и претендира за влизане във властта „по червен килим“, а БСП е пета и от тази позиция червеният килим пред нея отдавна е прибран. 

Желанието на БСП отново да събере под родната стряха отцепилите се от нея партии на практика е желание да повтори ефекта от Солунския процес от началото на 90-те години на ХХ век.

След катастрофата при Виденов БСП успя не просто да оцелее, а да направи смятаното за невъзможно по онова време – да вземе властта.
Тогава БСП, БСДП, Евролевицата и Обединеният блок на труда се съюзиха на идейна база, изхождайки от общите си интереси – социалдемократизация на левицата, като елемент от голямата цел – присъединяването на България към Европейския съюз.

Днес такава цел липсва. Нещо повече – това, което разделя БСП, Левицата и „Солидарна България“ не са идеите – от предизборните им послания стана ясно, че в сферата на идеологията между тях няма различия. Разделителните линии минават на личностна основа. Новите леви партии на практика са лидерски проекти, а когато някой е станал председател, макар и на малка организация, едва ли иска отново да бъде „редови боец“.

На последните избори „Солидарна България“ получи 1,47% от гласовете, а Левицата – 0,71%. В гласове това е съответно 31 476 и 15 175. Ако механично ги съберем с гласовете на БСП, ще получим 9,24% или 198 211 гласа. Едва ли с такъв резултат евентуалната обединена левица би била сериозен фактор в обществено-политическия живот.

Надеждите, че обединението автоматично ще върне огорчените леви избиратели, едва ли ще се сбъднат.

Доказва го примерът с десницата.

„Синя България“ обедини 7 партии – почти всички десни партии без ГЕРБ със съюзника му СДС и ДБ. Идеята бе коалицията да се представи като истинското синьо, наследник на онова мощно СДС от 90-те. И неслучайно лицата на „Синя България“ Петър Москов и Вили Лилков в предизборната кампания говореха така, сякаш бяха в 90-те – за пазарна икономика, в която държавата да не се намесва, срещу комунистите, които са виновни за всичко, против либералната левица. И какво постигнаха? Взеха 33 613 гласа, което отговаря на 1,57%.

Тъжно, но категорично – 90-те са си отишли и дори носталгията по младостта не може да върне избирателите.

В левицата може да повторят този опит. Но едва ли ще има различен резултат.

А що се отнася до претенциите БСП да стане партия балансьор, за това се иска не само ти да се обявиш за такъв, но и другите да признаят тази ти роля. Балансьорът е и посредник, мостът, по който двете крайности да минат, за да се срещнат някъде. Това правеше именно ДПС.

Но ролята на балансьор не приляга на БСП.

За ДБ БСП е истинският идеен противник, а кой приема противника си за медиатор?
ГЕРБ по определение не може да приеме какъвто и да е балансьор – тази формация е създадена като партия на властта и не случайно възприема останалите като врагове, които трябва да бъдат сразени. Дълго време в тази роля бе самата БСП, сега по електорални причини мястото й зае ПП-ДБ. Справка, дори когато протяга ръка към ПП-ДБ ГЕРБ го прави от позицията на силата, опитвайки се да „пречупи врага“.

Със сигурност и останалите политически сили в парламента не биха одобрили подобна роля на БСП – за тях това е „партия от миналото“, която се готвят „да изядат“, а не да укрепват авторитета й.

Извод: ситуацията в БСП е много – много сложна и изисква много по-големи усилия, отколкото повтаряне на стари схеми с надеждата да се повтори и резултатът, до който някога са довели.

В противен случай нищо няма да спре сривът на лявото.

За него допринася освен идейното безсилие и фактът, че поколенията се сменят, избирателни права добиват младежи, свикнали всичко бързо да изгрява и да залязва.

Да бъде кратковременно като клик с мобилно устройство – хоп с пръстчето и действителността пред очите ти вече е съвсем друга.

С други думи – наследниците на Нинова не може да искат успех, просто провеждайки днес политика обратното на това, което правеше тя, благодарение и на техните усилия. Хора, които до вчера са били плътно до Нинова не може да направят промяна в БСП и затова е разумно заедно с нея да направят крачка назад.

И да дадат път на младите, които де факто стартираха процеса по промени, спускайки от последния етаж на „Позитано“ 20 транспаранта с надпис „Оставка“. Ако БСП иска гласовете на младите, трябва да събуди интереса им. А това най-лесно става с други млади. Дигиталното поколение протяга ръце към властта, като иска да вижда на водещи позиции в държавата хора като себе си.

Епицентър